План Брандинг стратегия

Една от основните цели на проекта AGREEN е да създаде регионален бранд за земеделска продукция, произведена по климатоустойчив начин, с произход от Черноморския басейн. С тази цел партньорите по проекта проведоха проучване насочено към осъвременяването на текущото състояние и потенциала на климатоустойчивото земеделие в държавите участващи в проекта, техните спецификации на национално ниво, както и предпочитанията и нагласата на потребителите. По този начин бяха оформени 6 национални доклада за България, Румъния, Турция, Грузия, Армения и Гърция.

В последствие, откритията от първичните и вторичните проучвания бяха анализирани и обобщени, и беше изготвен подробен доклад за Черноморския район, който обхваща общите трудности в развитието и заключения идентифицирани от изследователите.

Накрая беше разработено съвместно предложение за план за регионален бранд и брандинг стратегия насочено към подобряване на представянето на пазара и имиджа на производителите на зелени селскостопански стоки и продукти в Черноморския басейн.

По надолу межете да намерите и изтеглите разработените доклади.

Важността на регионалните брандинг стратегии се покачва заради нарастването на сложността на пазара и важността на националната и регионалната класация на конкурентоспособността. Устойчивото разработване на регионален бранд, когато се управлява правилно, ще предостави икономически стимул, който да привлече инвеститори, клиенти, пазари, туристи и ще генерира приходи за местни общества. По тази причина, доклада се стреми да се фокусира върху очертаване на стратегическите императиви за устойчива пазарна конкурентоспособност на национален и регионален бранд за земеделски продукти.

Планът съставен на база на задълбоченото проучване за осъществимост на текущото състояние и потенциала на климатоустойчивото земеделие в държавите партньори, както и в Черноморския басейн като цяло, което се проведе в 2020-2021г. от експертите участващи в проект AGREEN, взима под въпрос значимите открития и заключения, които са получени от целевите първични и вторични проучвания, както и анализи на политиката.

Проучването за осъществимост разкри много общи предизвикателства в развитието, подобни трудности за заинтересованите страни и наподобяващи се недостатъци в създаването на политики и стратегическо планиране относно климатоустойчивото земеделие в региона. Въпреки това, за да предложат адекватна за целия регион стратегия за бранд на Черноморския басейн за продукти с произход Черноморски басейн, партньорите проучиха спецификациите на отделните държави относно предпочитанията и нагласата на потенциалните консуматори на климатоустойчиви земеделски продукти, както и особеностите в политиките и законодателството. В допълнение, планът за брандинг стратегия изследва конкуренцията и предлага уникални характеристики които да бъдат прилагани при брандиране и рекламиране на климатоустойчиви земеделски продукти, произведени в Черноморския басейн.

Целта на този доклад е да анализира тенденциите в климатоустойчивото земеделие и да предложи основи и принципи за разработване на адекватна брандинг стратегия, която да бъде от полза на производителите и пазарните агенти в Черноморския район.

Това се прави предвид промените във възприятието на потребителите върху здравословния живот и здравословната, чиста храна и вода, дигитализацията на маркетинговия микс и структурата на пазара, особено на комбинацията от комуникационни канали за електронен маркетинг и канали за разпространение.

Докладът разкрива тенденции в климатичните промени и въздействието им върху държавите от региона на Черноморския басейн. Нещо повече, резултатите от анализа и планирането на концепцията за климатоустойчиво земеделие, както и анализа на земеделските сектори в държавите от района на Черноморския басейн в комбинация със съществуващото ниво на климатични промени, водят до изобразяване на сили и слабости в случай на прилагане на практики за климатоустойчиво земеделие. В допълнение, проучването на библиографски данни и скорошни доклади води до идентификацията на възможности и заплахи които съществуват в по-широката външна среда и или създават добра основа за възприемането на регулации на ЕС, или създават препятствия и трудности.

Проучването също показва текущото състояние на практиките в органичното и устойчивото земеделие, изследва състоянието на пазара и глобалната конкуренция, както и дава примери за практики и модели за отглеждане на култури в района на Черноморския басейн.

Климатоустойчивото земеделие е базирано на идеята, че селскостопанския сектор е основна част от решението на климатичните проблеми, не само заради високата си зависимост от климатичните промени, но и защото е една от главните причини за проблема. Климатоустойчивото земеделие е интегриран подход към управлението на пейзажи, култури, добитък, гори и риболов с цел да ги приспособи по устойчив начин към климатичните промени, докато в същото време подсигурява продоволствената сигурност за нарастващото население в световен мащаб. Подходът привлича все повече и повече внимание на национално и международно ниво и се смята за ключова част от решението на много препятствия в планирането на земеделието предвид климатичните промени.

В България отрицателните въздействия на климатичните промени се изразяват в промени във времето, изместване на границите на агроекосистеми, инвазивни вредители и плевели, и нарастващата честота на екстремни метеорологични явления. Тези фактори застрашават продуктивността на реколти и животновъдство. Фермерите все повече и повече осъзнават проблема и въвеждат голям брой технологични решения в моделите и практиките си за земеползване.

Проучването разкрива ситуацията на земеделския сектор в България и анализира потенциала на прилагането на подхода за климатоустойчиво земеделие в държавата. В допълнение, проучва състоянието на органичното земеделие и националния капацитет, фокусирайки се върху особеностите на условията в съответните държави. Разглеждането на съществуващите политики и възможности за финансиране е комплиментирано от задълбочен анализ на местните и международните пазари за климатоустойчива земеделска продукция. Ползите и препятствията, които предстоят в развитието на климатоустойчиво земеделие в България са упоменати и са направени заключения на базата на събраната информация.

В заключение, няколко практики за климатоустойчиво земеделие, приложени в региона, са описани като добри примери за прилагане на подхода в държавата.

Климатът на планетата се променя, това е сигурно. Климатичните промени са ключово премеждие за глобалната продоволствена сигурност. Фермери, животновъди и рибари, хората които произвеждат храната ни, са най-силно повлияни от климатичните промени. Селските общества трябва да развият устойчивостта си и способността си да се приспособяват към климатичните промени по начин, който ще им помогне да снабдяват нарастващото население без да разрушават допълнително ценните земни и водни ресурси. Това е причината, поради която имаме нужда от климатоустойчиво земеделие.

Земеделския сектор в Гърция е от особена важност тъй като осигурява работа за голям процент от работната сила и допринася значително за брутния вътрешен продукт на държавата и развитието на селските стопанства. Влиянието на земеделските действия в Гърция върху заобикалящата среда и климата са видими, въпреки усилията на държавата и селското население да намалят емисиите на парникови газове.

Климатоустойчивото земеделие, което предлага ясни решения за борбата с климатичните промени и предпазването на реколтата, не е особено разпространено в Гърция, още по малко в регионите Централна Македония и Източна Македония – Тракия. За да се разработи климатоустойчиво земеделие би следвало да има ясни законови рамки, подкрепа от локални и регионални власти, подобряване на финансовия избор, приложени изследвания, дейности за разпространение и повишаване осведомеността на потребителите и заинтересованите страни.

Проучването разкрива ситуацията на земеделския сектор в Гърция и анализира потенциала за прилагане на подхода за климатоустойчиво земеделие в държавата. Нещо повече, проучването изследва състоянието на органичното земеделие и националния капацитет, фокусирайки се върху специфичните за държавата условия. Ползите и препятствията за разработването на климатоустойчиво земеделие в Гърция са упоменати и са съставени заключения на базата на събраната информация.

В заключение, няколко практики за климатоустойчиво земеделие в региона бяха идентифицирани и описани като добри примери за прилагане на подхода в държавата.

Земеделския сектор трява да преодолее три свързани препятствия: устойчиво да увеличи продуктивността в отговор на глобалното търсене; да се адаптира към въздействията на климатичните промени; да подпомогне намаляването на емисиите на парникови газове. ФАО са разработили и промотират концепцията на климатоустойчивото земеделие за да постигнат тези цели.

В Турция климатичните промени влияят на земеделието в голям мащаб. Въпреки, че проучвания за адаптиране на земеделието към климатичните промени са започнати като решение, малките и икономически слаби селскостопански предпиятия и фрагментираните и разпръснати земи правят решението трудно. Решаването на тези проблеми ще помогне на прилагането на климатоустойчиво земеделие.

Извършения SWOT анализ на прилагането на климатоустойчиво земеделие в Турция разкрива много заплахи, но и потенциал за преодоляване на тези предизвикателства. Проучването е проведено за региона Тракия, тъй като попада в Черноморския басейн. Като допълнение, доклада предлага практики за приспособяване, облекчаване и устойчивост, комбинирани с експериментални модели за оглеждане на култури, които да бъдат изпробвани и изучавани за да се тества приложимостта на новите подходи.

По-общо, доклада описва ситуацията на земеделския сектор в Турция и анализира потенциала за прилагане на климатоустойчиво земеделие в държавата. В допълнение, докладът изследва състоянието на органичното земеделие и националния капацитет, фокусирайки се върху особените за държавата условия. Ползите и препятствията за разработването на климатоустойчиво земеделие в Турция са упоменати и са направени заключения на базата на събраната информация, която предполага възможни решения.

В заключение, 6 практики в региона са идентифицирани и описани за да покажат капацитета за възприемане на концепцията и прилагане на климатоустойчиво земеделие в държавата.

Земеделието е важен и стратегически икономически клон за всички държави от Черноморския басейн. Също така има и значителна роля в икономиката на Румъния. Въпреки това, развитието не взима предвид адаптацията към нови климатични промени, фактът че почвените ресурси са ограничени и стратегия за запазване и поддръжка на средата в която работи и живее, следователно устойчивостта трябва да бъде взета предвид. Опитът показва, че може да се постигне голям напредък когато участниците в процеса – фермери, асоциации, научноизследователски и образователни институции, и административни институции, обединят сили за да дадат пример, полезен на обществото.

Проучването за осъществимост в Румъния беше разработено с оглед на изпробването на приложимоста на идеята за разработване на климатоустойчиво земеделие в държавата и пазарното позициониране на общ (регионален) бранд за зелени и природосъобразни земеделски продукти в Черноморския регион. Потенциалните проблеми които може да възникнат при преструктурирането и усъвременяването на земеделския сектор са анализирани и проучването предлага как, след като всички важни фактори са взети предвид, това развитие трябва да се преследва.

Също така, проучването описва особените за Румъния условия за функциониране на устойчиво земеделие, потенциални бариери, конкуренция и финансиране нужно за да бъде възможен подхода. В заключение, набор от препоръки насочени към въвеждане и развитие на климатоустойчиво земеделие в Румъния са упоменати, следвайки анализа, както и няколо добри примера са дадени за да демонстрират потенциала и възможностите в държавата.

Проучването на състоянието на климатоустойчивото земеделие в Грузия бе проведено с цел събирането на информация относно текущи проблеми и възможности за развитие на климатоустойчивото земеделие в държавата. Проучването осигурява резюме на откритията относно:

Общото състояние на земеделския сектор в Грузия;

Общ преглед на проблемите свързани с климатичните промени;

Отношението на населението на Грузия към климатоустойчивото земеделие;

Отношението на членове на организации и агенции, работещи в сферата на развитието на селски райони и земеделие, както и текущи дейности и тенденции в климатоустойчивото земеделие в държавата.

Нещо повече, позитивните и негативните въздействия на осъществяването на климатоустойчиво земеделие в държавата беше проучено и анализирано, взимайки предвид особеностите в условията в държавата.

Въпреки, че подхода за климатоустойчиво земеделие не е много популярен, през последните години е започнат процес по въвеждане на методи и технологии за климатоустойчиво земеделие в Грузия, които са пряко свързани с повишаване рентабилността на производство, ниски цени и производство на висококачествени продукти. Следвайки тези процеси, 5 успешни модела за отглеждане на култури бяха идентифицирани и описани в доклада за държавата.

Земеделието в Република Армения е един от най-важните сектори в контекста на вътрешния брутен продукт на държавата, с 13% дял през 2019г.

Проучването за осъществимост е насочено към осъзнаване на състоянието и потенциала на климатоустойчивото земеделие в Армения, и разкрива многобройни премеждия и пряко свързани възможности за климатоустойчивото земеделие в държавата. Проучването изследва общото текущо състояние на земеделския сектор в Армения, както и текущите политики, заинтересованите страни и местните пазари, с потенциал за пригаждане на земеделската продукция в черноморския регион, придобита по климатоустойчив начин.

Нещо повече, беше проведен задълбочен анализ на потенциала за прилагане на практики за климатоустойчиво земеделие в държавата, очертаващ силните и слабите страни, възможностите и заплахите за този тип земеделие.

Практиките за климатоустойчиво земеделие в Армения включват органично производство, оранжерийно отглеждане, интензивни овощни градини и ферми, както и земеделски производства, които съдържат един или повече елементи на климатоустойчиво земеделие, като капково напояване, системи против градушка, засилване на производство и др.

Практиките за климатоустойчиво земеделие и практиките съдържащи елементи на климатоустойчиво земеделие набират все повече и повече популярност в държавата. 5 примера на съществуващи практики са проучени в доклада.