Климатоустойчиви Модели за отглеждане на култури

Климатоустойчиви модели за отглеждане на култури, адаптирани към околната среда, социалните и климатичните условия в Черноморския басейн

Проект AGREEN прилага метода „Моделиране на култури“ за експериментиране с ендемични култури, адаптирани към специфичните екологични, социални и икономически условия в Черноморския регион. За тази цел 3 от партньорите по проекта са разработили 6 климатоустойчиви модела за различни култури, които да бъдат тествани на полета в България, Турция и Грузия. Целта на този експеримент е да предостави 6-те климатоустойчиви модела за отглеждане на култури на фермери, професионалисти и други заинтересовани страни, за да демонстрира възможностите да разчитат на ендемични сортове, за да се адаптират към изменението на климата и да същевременно осигуряват продаваемата продукция и да популяризират ползите от опазване и устойчиво земеделие в Черноморския регион.

По-долу са публикувани изследователските доклади, които ще бъдат експериментирани в рамките на проекта AGREEN, за да предложат практически решения за повишаване на ефективността и производителността на селското стопанство, като същевременно намаляват негативното му въздействие върху околната среда.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ТРИТИКАЛЕ НОУ-ТИЛ СЪПОСТАВЕНО С КОНВЕНЦИОНАЛНО ОТГЛЕЖДАНЕ

Експеримента тритикале ноу тил (безорънна обработка) срещу конвенционално отглеждане

При постоянно променящи се климатични и местни метеорологични условия, правилният избор на култура, която да изразява устойчива природа на различни места е от ключово значение за оптимална производителност и икономическа ефективност. В същото време непрекъснато нарастващото население увеличава търсенето на висококачествени хранителни и фуражни ресурси.

В това отношение един от начините за постигане на високоефективно производство е отглеждането на култури, които, от една страна, имат различни приложения като ресурси, а от друга страна са устойчиви на широк спектър от стресови фактори и се нуждаят от сравнително ниски вложения на енергия, продукти за растителна защита и торове. Едно такова растение, което може напълно да отговори на тези изисквания, е тритикале.

 

Тритикале е първата зърнена култура, която е изцяло продукт на човешката дейност. Въпреки че първоначалната идея беше да се създаде хибрид между пшеница и ръж, на съвременния етап от развитието на културата тритикалето може да се опише като отделен биологичен вид, притежаващ черти, напълно различни от първоначалните си родителски форми. Съвременните хексаплоидни сортове тритикале се характеризират с изключително висока продуктивност на зърното, която може да достигне над 1200 кг/дка. Тези цифри са значително по-високи от добива от обикновена пшеница и се доближават до добивите, получени от царевица. Тъй като тези добиви се получават със значително по-ниски вложени средства, отколкото при пшеница и царевица, това е индикация за високата производствена ефективност на тритикале като културно растение. Тритикалето обаче е с ограничено производство в съвременното селско стопанство. Тази култура не е традиционна нито за България, нито за Добруджанска област, въпреки добрите си хранителни и фуражни свойства. Тритикалето остава култура, пренебрегвана от фермерите и преработвателите на суровини, тъй като потребителското търсене е ниско, а маркетингът му като зърнен ресурс е слабо развит.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА БАМЯ В СИСТЕМАТА НА ОРГАНИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Експеримент за отглеждане на бамя в оранжерии срещи отглеждане в полеви условия

Бамята е сред най-древните културни зеленчукови растения, отглеждана на територията на Египет 2000 години пр.н.е. Предполага се, че културата е въведена в България от Мала Азия, а производството й днес е традиционно за страната, но е ограничено изключително и само до частни градини. Масовото производство на бамя за пазара е доста ограничено и е съсредоточено само в южните райони. На територията на Добруджа отглеждането на бамя като индустриална култура няма традиции.

Една от основните причини за това е липсата на поливни системи и сравнително сухия климат в сравнение с останалите региони. Същевременно условията на Северна България се характеризират с по-ниски температури до значително по-късно през пролетта (началото на май), което също е ограничаващ фактор за разпространението на културата поради високите й изисквания към температурата.

Въпреки това бамята е широко разпространена в дворовете и градините в цялата страна, включително и в Добруджанска област, като зеленчуково растение с второстепенно значение. Обикновено се отглеждат 10 до 20 растения, които са достатъчни, за да отговорят на нуждите на едно домакинство. Наблюдава се обаче тенденция за използване на бамя от неместен произход за приготвяне на домашно приготвени консерви и за храна в ресторанти и заведения за обществено хранене. Това е възможност за развитие на местен пазар за тази култура, при условие че тя може да се отглежда успешно в индустриални полета на територията на Добруджа.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОРЕХИ ПРИ РАЗЛИЧНИ УСЛОВИЯ НА ПОЛИВАНЕ

ЕКСПЕРИМЕНТ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОРЕХИ ПРИ РАЗЛИЧНИ УСЛОВИЯ НА ПОЛИВНА ВОДА

Водата, която покрива голяма част от земята, има незаменимо значение за живите същества. Въпреки това, само малка част от водните ресурси са използваеми. За съжаление, количеството и качеството на съществуващите ограничени чисти водни ресурси намаляват с всеки изминал ден поради нарастването на населението, бързата урбанизация и повишаването на жизнения стандарт, селскостопанските практики, базирани на тежка употреба на торове и пестициди, промишлени дейности и изменението на климата.

За опазване на природните ресурси използването на оптимални почвени и водни ресурси стана задължително. В проведените проучвания се очаква повишаване на температурата в резултат на глобалното затопляне, намаляване на валежите и съответно намаляване на селскостопанското производство. В резултат на тази ситуация е необходимо да се използват оптимално съществуващите производствени мощности за устойчиво производство.

Световното производство на орехи е разпределено на площ от 1,1 милиона хектара към 2018 г. На тази площ се произвеждат 3,6 милиона тона орехи. Турция, която има силно променлив климат и богата овощарска култура, заема много важно място в орехите, както и при повечето овощни видове.

В това проучване се планира да се извършат опити за напояване на орех с цел опазване на водните ресурси и максимална ефективност.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЛЪНЧОГЕД ПРИ ДОПЪЛНИТЕЛНО НАПОЯВАНЕ

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЛИВНИ ПРИЛОЖЕНИЯ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА СЛЪНЧОГЕД

Секторът, в който последиците от изменението на климата ще се наблюдават най-много, се изразява като селскостопанския сектор. Очаква се да има намаление на растителната продукция както в свързаните с дъждове, така и в поливните земеделски площи. Необходимо е да се промени начина на производство и да се организират по-продуктивни системи за ефективно използване на водните ресурси, които намаляват с ефекта на увеличаване на населението и изменението на климата. Намаляването на добива на растения, които имат стратегическо значение за страната ни, като слънчогледа, под влияние на изменението на климата, може да бъде елиминирано само чрез устойчиви на суша сортове, методи за запазване на почвената влага и поливни дейности. В проведените проучвания се очаква повишаване на температурата в резултат на глобалното затопляне, намаляване на валежите и съответно намаляване на селскостопанското производство. В този случай се смята, че ще има ограничителен ефект, особено при производството на летни продукти. Изменението на климата води със себе си увеличаване на настоящите нужди от вода за напояване. В резултат на тази ситуация е необходимо да се използват оптимално съществуващите производствени мощности за устойчиво производство.

 

Слънчогледът е полско растение с добра адаптивност, може да се отглежда в дъждовни условия, като при осигуряване на поливни условия може да се постигне по-висок добив и качество. Въпреки че условията на отглеждане на слънчогледа са сравнително ниски, той е едно от най-предпочитаните маслодайни растения поради високото си маслено съдържание. Невъзможността да се осигури достатъчно производство срещу търсенето на слънчогледово олио показва, че някои суровини и техники не се използват адекватно в производството.

Известно е, че може да се постигне голямо увеличение на добива при съзнателно напояване за слънчоглед, произведен през лятото в райони с малко валежи. В това изследване се цели максимизиране на добива с минимална поливна вода в слънчогледовото растение, което е широко отглеждано в нашия регион, но сме зависими от чуждестранни източници, особено поради недостатъчно производство в производството на масло.

СИНТРОПНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

МОДЕЛИРАНЕ НА КУЛТУРИ ЗА СИНТРОПНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Ефектите от изменението на климата са сериозно предизвикателство пред производителността на селскостопанския сектор. В това отношение най-засегнати са производителите. Те са уязвими от въздействието на изменението на климата – намалените добиви заплашват поминъка им. Съществува спешна необходимост от идентифициране на подходи, които засилват усилията за развитие и повишават способността за адаптиране на земеделските производители.

Предложеният модел на синтропично земеделие позволява на фермерите да издържат на въздействието на изменението на климата и да произвеждат повече за собствена хранителна сигурност и допълнителен доход. Синтропичното земеделие е вид регенеративно земеделие, разработено от Ернст Гьотш (Швейцария) в Бразилия. Чрез разбирането на сложните системи на природата, синтропичното земеделие имитира естественото възобновяване на горите, позволявайки на хората да създават динамични и икономически жизнеспособни екосистеми, които възстановяват деградиралото биоразнообразие на почвата, като същевременно ги интегрират с продуктивни селскостопански системи. Това е агролесовъдски подход, предназначен да имитира гора: първо, както в гората, растенията са разположени гъсто, за да се увеличи максимално хоризонталното и вертикалното пространство, което позволява на системата да улавя слънчевата енергия по възможно най-добрия начин.

Синтропичното земеделие дава възможност за производство на хранителни и/или стокови култури и следователно е добър модел за дребните фермери. Например, те могат да отглеждат плодове като пазарна култура и да отглеждат стабилни растения между овощните дървета за хранителна сигурност. В допълнение, синтропичното земеделие помага за възстановяване и регенериране на земята. Положителните резултати от синтропичното земеделие са следните: здрава почва, рентабилни реколти, улавяне на въглерод, ефективно използване на земята, разнообразно земеделие, увеличени ресурси, регенерация на екосистемите, ниска зависимост от външни ресурси (включително напояване) и повишена финансова възвръщаемост.

МОДЕЛ ЗА ОРГАНИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА

МОДЕЛ ЗА ОРГАНИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА

Ефектите от изменението на климата – глобалното затопляне, интензивните периоди на проливни дъждове и по-дългите сухи периоди, представляват сериозно предизвикателство за производителността на селскостопанския сектор. Фермерите и фермерските общности по света изпитват чести загуби поради променени метеорологични условия, наводнения, суши, както и избухване на плевели и вредители, причинени от изменението на климата. Фермерите трябва да избират сортове култури, които се адаптират добре към местните условия и са устойчиви на драстични промени в околната среда.

Системата за биологично производство в комбинация с използването на наследствени видове пшеница може да бъде решение за стабилни реколти и хранителна сигурност за дребните фермери от сухи райони, засегнати от изменението на климата. Моделът предлага използването на покривна култура – древен добре познат метод, за потискане на плевелите, намаляване на потреблението на вода и увеличаване на азота в почвата.

Според модела се предвижда да се сее детелина като покривна култура в полета със зърнени култури, по-специално културна пшеница. За този модел са избрани аборигенният сорт есенна мека пшеница – „Ахалцикис Цители (червена) доли” и ендемичен вид пролетна пшеница – „Дика”. Тези древни видове пшеница са известни с високите си хранителни качества; те са силно адаптирани към местните почви и променящите се метеорологични условия, устойчиви са на вредители и болести и дават стабилни реколти в системи с ниски разходи и следователно имат потенциал да допринесат значително за продоволствената сигурност на дребните стопани.

GET IN TOUCH